РЕКА РЕЗОВСКА

ОБЩИНА ЦАРЕВО

РЕКА РЕЗОВСКА

Резовската река извира в най-високата част на Странджа планина, източно от Ковчас в Турция под името Паспаловска река (Паспалдереси) и тече в източна посока. Според една хипотеза името й се свързва с тракийския цар Резос. В Турция понякога за начало на реката е смятана Дупнишката река, извираща от пещерата Дупница. След село Паспалово става гранична река между Турция и България като служи за граница между двете държави до устието си в Черно море при село Резово, където се намира и най-югоизточната точка на България.

Общата дължина на Резовска река е 112 километра. Водосборният ѝ басейн обхваща 738 квадратни километра, от които 183 квадратни километра в българска територия. Най големият ѝ приток е река Велика. Сред множеството ѝ притоци са Делиевска река, Църногоровска река, доловете Дълбокият, Ухленски, Лопушница, Каменски, Церов, Янков, Зайков, Станков, Гръцки, Мучиевски, Ухлински, Живашки, Дяволски, Казийски, Тепавичарски. Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. По реката се намират множество прагове и бързеи. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори.

Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единственият отровен смок в Европа, и леопардовият смок. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушн - най-големият резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора “буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядо Киров бужак, Големия бужак и др.

Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Бяло. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.

При устието на реката откъм българска страна се издига резовският параклис „Свети Иван”.

Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите. На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина.

Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.

ТОР

Цена